Ех,  сега да съм малко момче – и да не вдявам от женски прически,
щях с петичка, с ръчичка – или с други думи – непохватно врабче –
да се заровя в косите ти – къносани в есенни цветове,

Представи си, че съм тръгнал след теб по дълбоките улици
и от клаксоните така ме боли – пречат ми да си мисля колко си хубава –
и какво да ти купя от сувенирния магазин –

Не ми казвай, че си отиваш след работното време,
времето го остави да си ходи където си ще –
кажи ми чао и аз ще си знам –