... жаби зад канала квакат, Времето забавя ход –
тъй безсмислен, пада мракът – нито изход, нито вход,
гледам твоя бял прозорец с тихо тюлено перде,

Дъждът върху прозорците ми плаче,
и есента отиде си, уви! –
и глупавото мое котараче