Може вятърът да ти донесе
                              мирис на прясно срината пръст по ската,
но ти не вярвай, че се свличам в бездната.

Веднъж се спрях – самин, пиян и кисел,
пред старичка врата с изгнил обков,
а на вратата някой бе написал –

Много бързо вървиш, моя сенчице, много бързо вървиш.
Стар съм вече, не мога да те настигам,
                                                 птичето ми сърце ще литне.