Белобради кози в осланени полета пасат тишини, векове и печал –
мъдри са – клатят глави – не им пасва нахлуването на зимата.
Още ден, още два дни – небесата ще се въргалят, сринати в рядка кал.

Прибери си дръвцата на сухец – по черешово време – на навес,
да издъхнат мъзгите – вече зима ти иде – и не пита с какво –
пита как ще се грееш – на дъх, на душица ли – ледник възглаве,

В жълти пясъци, в бели води бягат светлите, черните, жълти и потни мъже.
Те са много щастливи, че бягат – те бягат – и кой ли тъй яко ги гони?
Не жена ли-галактика ги зове? – те й носят яйцата на стареца Фаберже – н...