В рой снежинки – омая – тя пътува в трамвая,
тя ще слезе на спирка „Редут” –
Белослатински май че – ех, че умно трамвайче! –

Ти сънуваш стремглави, дълбоки и мътни води как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат и се врязват в разораната полоса,
чакаш дълги писма, по-дълги с 3000 мили от Via pontica,

 
Карагьоза, още като се улови, додето мърда – ни жив, ни умрял в кофата, с опакото на ножа му се остъргват люспите, че да му блесне фосфорът – а и на вас да ви светне.  Сетне се оставя гол-голеничък в алпака тавата, че да...