Гнусно е да ти припомням стърченето по изтръгнатите заслони на спирките,
вкисналото съсирено кисело мляко в неделната баница,
изядена крадешком за двайсет и осем стотинки на ъгъла,

Морето ще прескочи вълнолома
и яхтите със злост ще потроши,
ще мине лъч през облаците тромави –

Утро, мила – и нежно е то.
Все по-рядко то иде за песен.
Аз съм есенен лист, току-що