Няма да ми мълчиш,
ще ти тегля с ченгел всяка дума, която не щеш да ми казваш,
няма да ти позволя да преглъщаш светлите Божии словеса,

Аз съм твоят маор от езерото Текапо и брат му Пукаки.
Аз съм твоят абориген от полупустините на Австралия.
Ида – опасан с препаска от палмови листи с цвят каки.

Бях ти сребърен дъжд, бях потоп от звезди и лунички.
Бях ти вятърът, който – росисти – тревите суши.
Аз бях светлият мъж, който пееше с пойните птички –