Сълза се листи в сълзица,
ще ти капне сълзица, девойче – виж, капна.
Аз съм острият вятър в зеница на птица, полетяла от изток на запад.

Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –

Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –

Не съм те лъгал – не съм ти обещавал само невъзможните неща –
да проговорят статуите на Великдените и да запеят вишните под Фуджи,
да се качим на взривната ракета – да стигнем с теб до края на света,