... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете, 
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,

... къде са летните Жени с ефирните си минижупи? – 
на плажа тръшкат се вълни, по-тежки от съветски групи, 
мелтемът в сухия камъш свисти през криви окарини

 
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,

... в съня ми съхне лятната трева, запомнила ти босите петички, 
и в малката ми стая – три на два, отново пеят пролетните птички, 
несметните ми щъркови ята! – в дълбоките небета ръкопляскат, 

... живея с малките неща, които Господ Бог ми прати – 
да пиша книги, да чета словцата, що ги знам от тати, 
на братец да не вадя нож – освен над хляба и салама, 

 
... нали живея някак си встрани, затворен в своите литератури, 
понякога си мисля цели дни – не сея вятър, а пък жъна бури,