С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из безкрая,

... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –

Тъй както сутрин си мълча
и паля си свещица в черквата,
Бог върху моята бохча

... а градът, в който аз съм роден,
за мнозина навярно е скучен –
управлява го смахнат кретен,

Атина се събуждаше с цигара,
с кафета две, по-къси от дъжда,
и правеха си утринна гаргара

Вълните тръгват – танкови бригади,
след миг ще падне варненският кей,
последното кило сафрид извадих –

Неделя е – и градският площад
все още съхне от дъждеца снощи.
И орда псета като на парад