... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,

... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,