Мое огънче светло, ноемврийска светулчице моя,
ти не може да знаеш, че в моята ледна гора
аз ти пиша на белия сняг, че без теб ще умра.

Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.

Аз тъпча облаците във торби – и ти ги влача,
пустинна роза, кремък ми е слъзната жлеза,
и капката, която пи от моята брада, не е сълза –