Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,

… ама изгрев да видиш – то е хубост – и по изгрев да пее жена,
тъй да пее, че чак да примижвам – коте в кошничка – да си мъркам
и да ровя кълбенца из нейните пазви, с които плете светлина,

Аз съм Млекарят на Млечния път – трополя по сребристи вселенски слани,
викам гърлено: – Млякооо-о! –
и така ми е хубаво,