Нося ти люспа от последния ноемврийски сафрид,
рачешка щипка, протрита нишка от корабното въже,
в синьо шише ти гребнах от прибойната морска пяна –

Ти си извори, изгреви, път из степта,
ти си моето светло начало.
По ятата на птиците стих ти чета –