Колко тихо мълвиш натъпканите си с обичлив амонит думи
и ти се иска да се разкриеш цялата,
тъй девойка се къпе в тилилейски реки – късо, с плашливо оглеждане –

Поисках да бъда кестенче в тайното ти чекмедже,
ножица в шевната ти машина – да ме вадиш на светло,
когато поискаш да клъцнеш есенен ден в календара или върбова клонка,