Ще те изгубя някой ден.
Наистина ще те изгубя –
авлига над полята с лен,

Може ли, докато са още мокри косите ти, да ги разпилея на пазвите си?
Да ги суша с дъховете на суховеите, тръгнали в мен от седми век.
Да те обичам просто, из най-светлите пещери приказки да ти разказвам.

… ще ми се да мисля за теб винаги вулканично красиво и тихо –
и ти да си знаеш – на вълнолома във Варна един тъжен Валери
диша за теб Ниагари от стихове и ти приказва – безспирно момче,