Да намерим квартира –
може нейде на завет из лунните кратери,
аз ще ида на Марс за бира,

Телефонът мълчи в будна кома.
Като риба на сухо мълчи.
Тишина – сякаш тежка фадрома –

Хубаво ти е полето – и е сребърен мокрият кон призори,
остави го да тръпне, да се гънат стремглавите хълбоци,
ние можем да бъдем още миг влюбени и безкрайно добри,