... къде се дяна лятното момиче с красивия си бански на цветя? –
навярно подир сенчиците птичи – и тя! – на юг от мен си отлетя,
остави ми прекрасната си шнола – да си защипвам бялата брада,

... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи, един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,

Щом вечерта чембера си размята
и моят ден си тръгне да върви,
ще ида – да послушам тишината,

... тъй както малкото дете
със пръстче срича по буквара,
но колко труднички са те! –

Къщичка – керепичарка.
Прочка. Плочи. И бръшлян.
Дядовата паламарка.

... щом червеят започне да гризе,
дървото е обречено да падне,
и ще се срути в твоите нозе

В любимата ми Шишкова градинка
и татък – към Колхозния пазар,
самотник като мене, Черньо линка –

... защо ли точно мен си набеляза
туй рошавичко есенно врабче? –
със човчица ми чука на перваза,

Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.

... мотаех се из дрипавия здрач
и изведнъж – във уличката стара,
ме спря един случаен минувач

Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,

... по своя друм животът си минава
и аз – додето още съм отсам,
се питам кой съм в уличната врява? –