... така далеч от зимните вихрулки, 
с ключе за вкъщи с ластик на врата, 
в кибритена кутийка с две светулки 

... най-сетне по алеите започна 
сезонът на безпаметния дъжд, 
и есента – красавица порочна, 

 
... навярно си сънувала цветя 
в поляна с милиарди пеперуди, 

... благословени часове 
на съзерцание и мързел, 
когато вън денят снове, 

... потъва Варна в сънна пустота – 
тъй опустява привечер гезмето, 
събрал в брезента купчина листа, 

Над морето се суркат мъгли, 
а вълната търкаля валуни, 
и се гонят валма от бодли 

Не знам какво рисувал е дъждът 
с безплътните си пръсти по стъклата – 
видях, че ме очаква дълъг път