... помияр на плажа лае, гони чайки по брега, 
дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,
старият пазач на плажа вестници боде на шиш, 

... да можех, щях до днес 
да ходя бос и гол като маор – с едната си тръстикова препаска,
или с горяща факла и Данайското си копие – един забравен Арес, 

... не зная за какво все още Бог 
държи ми възелчето на кесийката с грижливо прецедените секунди – 
отдавна съм изпуснал и последните си влакове към теб, 

 
... моите стихове са точно като мачовете на Григор Димитров по БНТ – 
винаги свършват с тайбрек и ги дават в четвъртък срещу петък в полунощ, 

... прекрасно е, че този свят е мой, 
че утре ще принадлежи на други, 
на някой остър – в Космоса, завой

... от есенната тишина 
едва ли има по-красива – 
уши наострила, сърна, 

... това се казва глупава съдба, 
кована сякаш в доменните пещи! – 
без пукнат лев за бира и чорба, 

Из парка тихо тръгна есента, 
и – нейде, покрай плажната ограда, 
едно хлапе свирукаше с уста 

... никак не ме кефи фактът, че си отивам от света, 
не успях да мина нито Беринговия пролив, нито протока на Магелан, 
между тия две дестинации тегля черта и си казвам – дано се събудя 

Обръснатият плаж под мен скрипти 
и гларусът пищи като сираче, 
забил край съблекалните пети, 

... започвам да се обърквам, като гледам как се срутват
естествените ти коси – далеч от рекламите в скапания ми телевизор, 
със 100 % обем повече от обикновеното – и от необходимото, 

 Честит рожден ден, Вова!