Аз не ти пиша – аз ти свивам фунийки от светлина –
костюмиран ученик с ослепели от взиране в класния зеници,
най-добрият ученик до вратата вдясно,

В пещери ли живях, че развлачих над теб небеса
и ги смъкнах – да пиеш светлини от ръцета на Бога?
И да къпеш душата ми в треволяк, побелял от роса.

Никой не е плакал толкова безутешно за мен –
ще умра да те търся, векове ще си имам за мислене,
какво не успях да ти дам – ще си чукам главата с рогачите бръмбари