Завържи си косите с лианите в оплешивелите амазонски джунгли,
с каишите на златотърсачите – къртени от леда мъже,
къзълкумски ветрове дишам –

Тя го гледа – не може да диша,
тя смалява се – дъх и душица в едно,
тя за него пустини ще мине – в тундрясала киша

Тя ми каза обичам те – и на мене ми се лети.
Тя ми каза, че утре ще звъни Менделсон и за мене.
И направо изтръпнах – и забих аз на плажа пети,

Не мълчи, мила, моля те не мълчи –
говори ми за нещо красиво в живота си,
говори за септември, за дъжда, в който милиарди капки от Божиите очи