Видях те през преспите – газиш в торфа на гнъсни блата –
деряха тръстиките твоите белоснежни фланели на дрипи.
Тогава си казах – защо ли помъкнах момичето си по света,

Прекрасна шепичка – снопче коси на момиче,
макове грейнати – вейнати в късни жита,
синьо безсмъртниче – миг на момче, което обича –

Верандата, със чирози натруфена.
Калканите с олющена боя.
Последният турист си стегна куфара –