Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.

Подарих ти карфица –
закърфичи си шепа жълти листа от сънливата дрямка на листопадите,
усучи с разтегливите ветрове косите си на стърчаща опашка,

Бях мълния връз теб, взривила мрака.
Скумрия бях из Гълфстрийми в летеж.
Господнята сълза на Титикака.