Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.

Ако бях машинист – да те возя със влак в дефилето,
щях да хвърлям кюмюр във пещта – и със теб да летя.
Да ти казвам: – Момиче, спирам влака – и с теб на полето

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи –
кобилка,  развеяла грива – към мене момиче хвърчи,
нехае за тихия залез в плешивото мое небе –