Поетите на майчица България
мълчат като загърлени със тел.
Цанят ги за пазванти на бирария.

Ако идем в горите, цял живот ще те къпя в светлинните душове,
из корони, из листи слетели – из зелени крилца във трептеж,
ще ти казвам – момиче, вселени ми пеят, не щеш ли да слушаме?

Чуй ме, момиче – аз съм момче, устроено много просто –
сто метра кроул, гладко бягане – гибли, мелтеми и вихри,
ако с теб си живеехме на Сейшелите или на Маршалските острови,