Ние с теб не се разминаваме,
ние просто се движим в паралелните светове,
ти стоварваш Балкани пред своите тихи домашни чехли,

Когато те губя, из мене вселени ръмжат.
Просторите скърцат. Пустините зеят безбродни.
И Раят, наречен живот, се превръща във Ад.

ПРЕДЛАГАМ НА АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА САЙТА "БЛОГ БГ" ЕДИН КОМЕНТАР НА БЛОГЪРА rustam, НАПИСАН ПОД СТИХОТВОРЕНИЕТО МИ "ДОЙДОХ, ВИДЯХ И СИ ОТИДОХ", КОЙТО Е, МЕКО КАЗАНО, ПРОСТАШКИ.
http://4udovi6teto.blog.bg/poezia/2012/01/19/doidoh-vidiah-i-si...