Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик

Да ти имам малките хитринки, с които убиваш времето –
лак за нокти, боя за коса, крем за бръчки, вкусно червило –
сякаш сипваш вода в избуяло огнище.

Кораб няма – слънце – ледено бяло,
малка зимна Жена маха от кея,
натрошено пука брегът –