Въшлив клошар – докопал влажен фас –
на спирката денят ми се изнизва.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз,

А така ми се ще да ми пишеш писмо за дъжда,
да речеш, че под капките – сухи – със теб ще преминем.
И ръце да заровиш в побелялата моя брада,