С три магии над седем реки
аз шаманствах за теб – да си моя.
В девет огъня вих и над пламъка гълъб в небето ти пуснах.

Пилях се из въртопите на въздуха – и се пързалях в жълтите треви,
и с ококорената нежност на момче към теб се свличах в шемет.
Аз, син на залеза, разстлах ти изгрева – върви, момиче, моля те, върви! –