... тъй както юношата бледен се влюбва в някоя мома, 
и подир спешна среща в седем си я завежда у дома,
и черпи я с бонбони "Suchard", кафе – и слушат "ZZ Top",

... заслушай се в трептежите си, щом ужасно много почна да ти липсвам, 
когато сутрин в своя стихнал дом си слагаш грим – или защипваш клипса,
щом сресваш в огледалото коси сто пъти с четка, трийсет пъти с гребен, 

... непостижимото навява скука единствено на стария глупак, 
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща – 

... понякога дори смъртта е нежна, пошепнаха ми старите върби, 
щом зимата приижда – неизбежна, дори реката кротичко скърби, 
и паякът в глогинките си охка през капките – по своя лабиринт, 

... играем, всеки в своите спектакли, и този свят ми става все по-скъп, 
прекрасни сме – тъй скучни и еднакви! – като че ли изваяни в калъп – 
с шофьорчето, което цял ден в буса приказва си в слушалките само̀, 

... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът, 
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът, 
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева, 

... сънувах снощи сънища момчешки, каквито ги сънувам цял живот –
две праскови изядох, две черешки, егати кефа! – беше райски плод,
то, не че бях кой знае колко гладен, пък и не съм се стригал за монах,

 
... уиски с лед, газирана вода, и мъж, загледан в мократа витрина, 
лула тютюн, печал и свобода – и самота! – мечтана от мнозина, 

... един несъстоял се земен Рай! – това си ти, Родино моя мила, 
с неземните ти хубости безкрай, със лакомата властна камарила, 
с безумците на всякое кьоше! – мишленца по високите етажи, 

... шофьорите са вече тъй добри, на пътя никой никого не мачка, 
завчера Кольо Босия дори най-сетне свърши гладната си стачка, 
отсече Бате Бойко като мъж две-три изгнили тикви на бостана,

... понякога си много мила с мен, защо? – цял ден се чудя и се мая, 
ту ще ми купиш три загорки кен, или медец ще ми притуриш в чая, 
ще си нафъскаш лекия парфюм, от който аз изгубвам ум и дума, 

... в метрото студ, безмълвие и мрак, усещах как започва да ме втриса, 
навярно съм приличал на глупак, качил се на погрешната мотриса, 
във мен се вряза леденият глас: – Внимание, вратите се затварят! –