Плашилото със стар армейски кител 
и със кокарда, сцепена надве, 
в кенарените пазви на асмите 

… когато излизаш от банята, почва да ми се пие бира –
жълта и ледена като опиканите от елените карибу снегове в Манджурия,
всичките злата на света да ми се изсипят на подгизналото чердже,

... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми – 
и е просто мираж онзи шеметен месец април, 
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени, 

... на острия завой към старостта, където свършва всичко – 
и ти се врязваш в идещия ТИР, помъкнал неизбежности към тебе, 
все още вярваш, че цветето в канавката ти го изпраща Бог, 

 
... отправя ли се нявга в далнините, 
преди тревите да затисне скреж, 

... септемврий си придаде тежък вид, 
един, низвергнат в Нищото, Сабазий – 
през Варна тръгна с лондите сафрид