... в дворчето с три орди котки и разгонен котарак 
вечерите падат – кротки, в благия смокинов мрак, 
дрипи тишината стелва, крее залезът – фламбе, 

... понякога във стаята ми скромна с прозорчето, отворено на юг, 
опитвам се напразно да си спомня, че някога при мен била си тук, 
растеш ми – из неказаните думи! – посестрима на лятната трева, 

... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? – 
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва, 
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци, 

... дали с ятата птици от Египет и аз гнездо гнездих във твоя чат? –
тъй както излежавах се на припек и мислех си какво е този свят,
дали изобщо с теб ще се намерим – дечица в интернетната гора,

... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента, 
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света, 
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,

... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта, 
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта, 
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,

 
... добре, че лятото дойде със гръм и трясъци и мълнии,
и свлече се – вода в биде, дъждът от скатове и хълми,

... макар да слизам към стоте, що ми ги писа Бог с калема, 
вари ми мама нишесте, кафенце кипва ми – „Спетема”, 
пече ми тиквички с ориз на фурна – в кривата тавичка,