... когато в лятната трева щурците луднат – и засвирят, 
и в малка стая – три на два, превърне се над мен Всемирът, 
и във Вселенското яйце светът жълтъка свой подири, 

... понякога го режа с нож, с ритници къртя си го – мрака,
а Бог ме пита всяка нощ – и отговор от мен не чака – 
какъв си ти, защо живя, с какъв ли хляб да те нахраня, 

... момченце в слънчево петно с парче строшено огледало 
ме нарисува – три в едно! – единство в дух, душа и тяло, 
разчело в моя поглед благ как припкат светлите трептежи, 

... дори и стръкчето трева, премазано с ботуш, се вдига, 
и шепичката синева – щом си с душица птича, стига! – 
макар с откъснато краче, в тревите бръмбарче щипука, 

... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра, 
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера, 
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих, 

 

 
... денят е нервен, луд и лют – шкембе чорба без халба бира,
светът, превърнал се в приют за луди! – покрай мен умира,

... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив, 
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив, 
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе, 

 
... и третата си биричка изпих, а тебе все те няма – и те няма! – 
приличам в тая кръчма на жених без булката на масата за двама, 

... дебела зимна пелена по лятното небе се влачи, 
и сякаш че подир война, вдовица – светлината плаче,
денят, преди да е изгрял, след миг си тръгва омърлушен, 

... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха, 
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха, 
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,

... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока, 
в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока, 
в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,