… когато ида някой ден на село,
асмичката над мен да околтуча,
и Мурджо се зачуди колко смело

... и какво си спомних от живота,
и какво ще отнеса в смъртта? –
бях за теб войник в резервна рота,

Печални зимни тишини
пълзят по моите полета,
дали и в сетните ми дни

Таман преглеждах сутрешната преса – 
и плюнчех си моливчето в ръка, 
една обява много ми хареса: 

... защото аз съм лошото момче,
което със едно наум се буди –
додето спиш – и да те отвлече,

Светът е най-разхвърляната стая,
в която аз изобщо съм живял,
дали изобщо свързах двата края,

Пак очерта се седмица без край,
на всичкото отгоре беше вторник.
Обаче всички ревнаха „Джулай!”,