Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –

... рибарят риба да лови, орачът с рало да се труди,
хлапето в меките треви да хваща с кепа пеперуди, 
и пред орлячето деца – нали чеда сме на Всемира, 

 
... кондукторчето плю на Руска Бяла и фаса си разтъпка на перона,
а аз ти гледах шапката и шала – красива като приказна матрона,

... да можех някой ден да се кача и да изчезна нейде в планините, 
загърнал хляба в пътната бохча, загърбил книги, работа, обител, 
вдън дълги мезозойски пещери – отшелник, от света да се скатая, 

... преди да ме покрие мрак, мечтая си го от години! – 
да хлътна в някой къпинак и цял ден да си ям къпини, 
да слушам как трева расте – разпуква камъка на хълма, 

... кафето все така горчи и всички влакове са кални, 
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! – 
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,