... край мен в притихналия парк от хълмовете слиза вечер, 
така е светло да съм стар, да знам, че всичко свършва вече,
и – чорлава брада развял над синове, жени и внуци, 

 
... поисках огънче от теб, а ти ми промълви: – Не пуша! – 
и те отминах – вятър в степ, потънал в черна скръб до гуша,

... тъй както съм наясно със живота, 
съм трижди по-наясно със смъртта, 
пристъпва тя – невидима пехота! – 

... момиче с бели сандалети и жълта блузка от ликра 
сред всички български поети, да седне покрай мен, избра, 
така красиво ненадейна! – и времето бе five o "clock,

... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща, 
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща, 
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое, 

... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня, 
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна, 
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве, 

... тъй както охлювът пълзи към гибелта си неизбежна, 
и низи сребърни сълзи реди в тревите с блага нежност, 
и – тих, ветрецът ги суши, невям до някой дъжд наесен, 

... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя 
как, сякаш че през прохода Маказа животът ми надейде отлетя, 
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив, 

... жените стават хубави в зори, особено когато е неделя – 
разточили за баница кори, те ленена постеля ще разстелят, 
със гребен от сандалово дърво ще решат в огледалото косици,

... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми, 
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми, 
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан, 

 
... навярно стръкчето трева – да бъда нежен, ме научи,
по-чист от лятна синева, оглеждам се в бълбук на ручей,

... магарешкият трън ли прецъфтя, 
или тревата взе да съхне вече, 
или – откъмто крайните къщя,