... днес, както седях на Седмата си пейка, си казах,
че, вместо девойчици, ще гледам преминаващите момчета –

... след десет години на всички Жени ще гледам
като на произведения на Изкуството – глупаво старче,
чийто парашут се е отворил в някоя зала на Лувъра, 

 
... сигурно ще се върна на белия свят като песъчинка
във ветровитата сълза на някое малко момче,

... искам да имам момиче, което понякога да ми казва здравей, 
като се връщам от дълбоките си градински разпивки 
с глутниците градски клошари и пияните ми приятели, 

... чудя се защо жените си купуват
сребристи бански за плажа през лятото,
защо не си вземат нещо черно или категорично бяло –

 
Човек става писател в своето детство. Отначало детето не осъзнава какво и защо се случва с него, едва по-късно започва да разбира, че в душата му нещо започва да се надига, да ври, да пуща пара на кълбета – още неясни, безформени ...