Аз вече нямам време да греша –
горях в изпепеляващи любови.
И – стиснал сетна шепичка душа,

И – понеже сънувах, че юли
ще пристигне при тебе с цветя,
днес ти купих букетче зюмбюли –

Сто години, откакто те няма.
Сто лета, умножени по „Пи”.
Снощи псето изяде салама

Тъй както рибата в потока,
когато плува, не шуми,
и рисът вади нокти в скока,

Момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса,
ухаеше на пролетна липа –

Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,