На всичко свикна тя със мен в света – 
на бой и студ – душицата ми куча, 
днес – видя ли заключени врата, 

От старичкия бабин скрин 
откраднах си дъха на дюли, 
на джоджен и на див пелин, 

 
ПРИЯТЕЛИ НА ПОЕЗИЯТА В ГРАД БУРГАС,
В рамките на ХІ-ите Майски срещи на славянските творци „СВЯТО СЛОВО” съм поканен от организаторите да чета стихове от новата си книга „Черно на бяло”, която излезе в началото ...

... пустинник – аз, 
преминал триста гибли, 
не знам дали слетя, или дойде? – 

От ляво надясно - Виолета Христова, Маргарита Петкова, Валери Станков, Камелия Кондова и Елица Виденова

... преди да легна тази нощ 
да спя безпаметно до утре, 
мигът ми с вас ще е разкош! – 

... късметлия съм, егати, нищо, че съм демоде, 
Господ ли жена ми прати, тя самичка ли дойде? –
със поличка на плисета, с вятърничави коси, 

... додето още ми гори тютюна 
и моята луличка тихо ври, 
ще седна на несебърската дюна – 

               Всеки мъж си измисля някоя жена. Причаква я в съня си и се опитва да й каже всичко онова, което никога не е изричал буден. Когато обаче „всички пътища са затрупани. Има само един – за отвъд.” Жената, коят...

... ако го има, сигурно е сън, 
и щастието иде твърде рядко – 
например, като идем нейде вън 

... не знам дали не е случаен сън
туй, що ми даде Бог да го живея –
един безшумно скъсал се алтън 

... понявга влажната трева 
ми шепне приказки отвъдни, 
например, че след ден, след два