... тя от вятъра се стряска и не пада от ритник, 
тя е вихър, стон и ласка, тя е песен, плач и вик,
тя е гълъб на перваза, котараче в зимен вход, 

... и – онемял като след гръм в надвиснали над мен простори,
отказвам повече да съм човекът, който ще говори,
нали бездруго цял живот наливаме от празно в пусто,

 
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе, 
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе, 

... дали щастливец съм, не знам? – с това, което Бог ми даде,
с парчето хляб и шпек салам човек за обич все е гладен,
заспивам в бял хамак с мечти – под одеялце от надежди,

 
... виновен съм за всичко на света,
единствен аз за всичко съм виновен,

... тая заран станах рано, спеше варненският кмет, 
с орда псета пред фонтана скачах фигурно на лед, 
взех им три тави милинки да закусят, живинки! –