... тя гледа котки – и полива шестнайсет бели мушката,
изглежда истински щастлива с усмивка блага на уста,

 
... бедняк последен, съм богат със къшея си черен хлебец,
дори не знам на кой съм свят, когато дишам покрай тебе,

... дъгата сгъва гръб одве подир дъжда, провесил бурки,
под нея слънцето снове – на хълмите бере печурки,
и търти зимата във бяг – печална парцалеса! – мръхла,

 
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли, 
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли, 

... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –

 
... със мен ти хвърли кофти зар, натресох ти се с гръм и мълнии,
дойдох ти – безнадеждно стар, и спрях връз летните ти хълми,

 
Аз бях дотук. До острия завой.
Нощта над мен се спуща по заслуги.

 
... дълбока варненска мъгла навред – и нищо се не види,
вървя със боси ходила по туфи натрошени миди, 

 
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,

Къде отиваш? – там е пустош, там сипеите се търкалят, 
там само вятърът се спуща и ляга слънце на копраля, 
там смоци хвърлят сухи кожи и вълци раните си ближат, 

... не живях с твърде много жени, както носи махленската клюка, 
готвих манджи и прах пелени, всяка заран изхвърлях боклука, 
и – захлупен! – качулка след дъжд, си живеех с кахърите вехти, 

 
... ако някой приятел реши 
да ми купи едно котараче,