... когато спя, аз нищо не сънувам –
и тялото остава без душа –
един, обран от варварите, Лувър,

Поете, теб съдбата те целуна.
Не знам корона ли ти обеща?
Или поиска – луд, наврян в Карвуна,

Аз, май, че безвъзвратно остарях.
Отписаха ме даже от запаса. 
Развявам си байряците без страх –

От котенца и зайченца във Фейса
и от жени, облечени – дрескод,
направо щях да си изпусна рейса,

... защото световете в нас не спят,
защото са притихнали вулкани,
затварям се и аз във своя свят –