Заредиха се дните – сякаш сиви кутийки от лего –
аз от сиви кутийки светли къщи редих на брега.
Посивя тетраподът – и морето се кротна под него,

В далечната за мнозина 1991-а година Издателска къща "Български писател" пусна от печат една моя книжица със стихотворения, която озаглавих "Остави ме, любов". На страница 17-а в нея е стихотворението "СНЯГ":
Чайките сноват като попарени.
...

Днес се навършват 8 години от трагедията в река Лим, при която загинаха 12 български деца.
И да питам, понеже няма виновни - нима още никой не е полудял?

Не поглеждай луната – отдавна пометено блюдо.
Светлината стремглаво за други край тебе тече.
Само ти се надяваш да стане невиждано чудо –

 
Сковах за теб и мен една синия.
Връз нея турих хляба си един.

 
И понеже по цял ден се губиш незнайно къде,
и понеже и аз заорах из трасирани друми със знаци,

Беше пясък в часовник, беше крясък в небесния свод.
Взрив на вятър. Торнадо. И стъпки през сухото върше.
Ако с нещо запомните моя ужасен живот,