... живея някак много отстрани на всичкото, което ми се случва, 
и – смисляйки броените си дни, съдбата ми дори е твърде скучна,

 
... и – нали, по-сам от куче – тикам тъпата съдба,
с морковче, картоф и лучец ти сварих една чорба,

... дали когато пускам някой лев в кутията на просяка пред храма, 
по-достолепен и от барелеф, не съм отминал гладни други двама, 
дали когато песнички в зори редя във Фейсбук, някой друг не плаче,