Най-тъжните дървета на света –
дървета с разлепени некролози,
по тях – дете, се учех да чета

...изписах се – на лист от ланшна шума,
мен всеки Божи ден ми беше дар –
на никого не казах лоша дума

... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла

... навън не беше време за герои –
със трясъци небето се взриви
и – лакоми! – се лиснаха порои,

Черни чембери пороите свлякоха,
черната – болна от дъжд, се поду,
гаргите – по-неразбрани от всякога –

... понякога и себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща

... нито ми се гледа мач, нито мач ми се играе –
все докарвам го до плач – или ринги ринги рае,
има нещо грешно в мен – подменили са ми чипа,