Ти си лека роса над савана.
Ти си шемет – вихрулка в степта.
Ако облака мога да хвана,

Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
                                               дванайсти път да викам името ти
във глухите уши на необята, от урва на урва и от век на век,

 
Не ме интересува как живях.
Защо да си припомням колко хималайски камъни изтиках на баира?

Аз вървя по опъната мисъл
върху бездни, беззвездни от студ.
Сън ли си? Или стих ненаписан?

Водорасли ще ям
и ще пия вода от лагуната,
щом оставиш ме сам

Като дълъг затворник в неведа
аз надавам в килията вой.
Или – тих дървояд в гредореда –

Понеже ме питаш няма ли да си дигна чукалата и чреслата и да се примъкна при теб в ЮАР, отговарям ти в пространно писъмце. Ако не ти се чете цялото, прочети поне тази дума, която казва всичко в резюме - никога.
С цялата си гнусотия Бъ...

Скъпи приятели, днес, 1 февруари, от 18 часа в Social Club на Столична библиотека, адрес: София, площад Славейков № 4, ще кажа няколко стихотворения от книгата си "Аутопсия на зимните миражи", дело на Издателство "Книгата" - Варна.
...