През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.

Ще си запаля огън на брега
със вестници, оставени от лятото,
а топлинката все ще викне някого,

Ако си тръгнеш, черните скали
ще се напукат страшно подир тебе.
Ще съска вятър в сухите бодли

Да бях клисар
във някой Божи храм,
аз щях за теб камбаните да бия –

Като котка, която впива нокти във дънера гол,
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха – върху буците сол,

Навярно Бог ще се смили.
И ще поиска да се видим.
На гарата във Симитли.

Сякаш някой отряза с нож
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ

Тъй както мюезинът вие
от дългото си минаре
и вятърът набръчква стрии