... слънчице ли ме одраска по клепачите в зори,
или с дълга бяла ласка ти в стайчето си ме скри,
или ризата ми бризът свлече в морските вълни,

 
... навярно ти изглеждам ненормален – един сархош без работа и дом,
с едно букетче бели зимни калии на прага ти се спирам мълчешком,

 
... през портите със Райския обков пристъпва Бог по своята пътечка,
при нас навярно слиза – за любов! – и нека тя за всеки бъде вечна – 

... тя понякога идва при мен и ми сяда на кривата пейка, 
тихо вади пакетчето „Kent” от хастара на своята грейка, 
пали винаги с моя кибрит – не видях да си купи запалка, 

... какво да искам повече, не знам – 
Бог сигурно безкрайно ме обича, 
щом ми прости убийствения срам, 

... искам да вземам завоя към твоята пощенска станция в младост четири – 
да се ръкувам с пияниците, седнали пред РЕП-а с вчерашните вестници, 
стиснали с подпетените си обуша патрончетата 200 грама водка докторс 

 
... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,