... искам да си намеря хубава малка Жена, 
да си я водя в гората за гъби и да ѝ хващам светулки, 
да си я чакам, додето си връзва в дъбравите разни венчета 

 
... нали съм ти лирически герой, измъкнал се от приказката стара,
о, колко е красиво да съм твой! – по улиците, в парка, на пазара,

... понякога мъжете сме добри – и по-великодушни от кралете, 
нали не чини две торби с пари, си носим на девойчиците цвете, 
и тяхното прекрасно късо: – Ах! – изстрелва ме във шеметна омая,

... уморих се да те обичам по телефона – във Facebook, из Viber и Twoo, 
микроклиматите в социалните мрежи не ме кефят с глобалните си застои,
ако не мога да бъда от дълбоките югове птица, предпочитам да стана дърво, 

... осиротяха зимните лимани – отрязаха ги пясъчни коси, 
в тръстиките пикират черни врани и сянката им изгрева гаси, 
и плажът своя дълъг гръб изгърби, денят присви излъгани очи,

 
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка, 

... без никакво значение за колко – дали за век, за пролет ли една, 
така красиво идваме – от болка! – чието свято име е Жена, 
поели дъх – додето се озърнем, и слънцето зад хълма се смали – 

 
... кокиче в плаха резеда изписва бялата си буква, 
реката шава под леда – и тук-там взе да го разпуква, 

 
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,

... беше лято, беше юли, и под цъфналите дюли 
Бог за мене те прибули – и ми стана ти Жена, 
млада, хубава и бяла, нямаш аналог в квартала! – 

 
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,

... щом подир залеза златист потъна някъде в пейзажа, 
ще съм река и брезов лист, шишарка, мидичка на плажа, 
магаренце на гърбав мост, заинатило се да тегли,